Мъжът като проява на Духа никога не се разделя в своята същина. Той е символ на Единството. Кога се разделя един Мъж или кога се разделя Духа? Когато реши, че иска да прояви себе си, да опознае непознати досега части от себе си. Всъщност, докато Мъжът е във връзка, той изцяло припознава Жената до себе си като единна част с него самия. Тоест – не я приема, като нещо отделно от него, следователно и няма как да я види, оцени, преживее, като отделно творение, затова и много често това се изразява, като – той не ме забелязва – защото забелязването на себе си от себе си, е или лишено от вълнение, или много слабо присъства такова. Поради тези причини много често се случва Мъжът да види, познае Жената едва когато тя се отдели от Него. Парадоксът е, че може да я види като отделно обособена част само ако преживее раздяла с нея или отделяне от нея. Тоест, цената на „виждането“ на Жената от Мъжа е той да преживее раздяла, което всъщност е отделяне, тъй като в своята същина нищо не може да бъде отделено от Духа. Това преживяване на „отделяне“ дава възможност за „виждане“ и опознаване на невидими до и в момента на единението части на Жената. Следователно Мъжът реално никога не се разделя с Жената, а преживява „отделяне“ с цел опознаване на фрагменти от нея, тоест фрагменти от себе си – своята вътрешна Жена, които не е успял да преживее и не може да преживее в преживяването си на Единство с Нея.
Ивайло Добрев
Comments