Любовта прилича на студенина, но не е студенина. Истинската любов прилича на липса на внимание, но тя е внимание, което разтопява всякакви липси.
Любовта не знае, че е любов, и когато единият започне да иска да знае, Любовта се превръща в пара и изчезва. Любовта не се обяснява надълго и нашироко. Пред нея няма нужда тепърва да ставаш нещо. За нея ти си съвършен още в този момент. На любовта не й трябват обещания за любовта.
Любовта не се вайка, не ходатайства, не се държи както трябва или както не трябва. Нейна е естествената способност да минава с лекота и финес и през най-дебелите стени без от тях да се отрони и тухличка. Любовта не е дълготърпелива, защото няма какво да търпи, дълготърпелива е Надеждата. Любовта е винаги, по всяко време и изцяло нова. Любовта е свежа и лека, като я погледнеш в очите ти идва да станеш и да затанцуваш. Като те погледне в очите, знаеш, че онова, което ти казва струва повече от всичко изписано с нейното име. Любовта присъства и така няма нужда да се намесва или да не се намесва. През Пролетта е Пролетта, през Лятото е Лятото, през Есента е Есента, през Зимата е Зимата. Любовта не сяда на масата за преговори. Тя е навън с децата, играе и тича.
Какво ще я гложди Нея. Та, нали преди малко отвори очи от спокоен и дълъг сън.
Ивайло Добрев
Comments