Мъжът е най-брутално вързан и привързан към програмите на Фалшивата Матрица и съоветно най-трудно ще се откачи и се откача от тях.
На Планетата ще останат много малко Мъже, и то ще са само онези, които намерят Сила и Воля в себе си, да се изправят лице в лице срещу врага, който живее вътре в тях - а именно лъжата и заслепението на Фалшивата Матрица.
Жените ще са повече, тъй като много от тях носят и пазят Спомена, и са много по-свързани, както и имат много по-голяма готовност да умрат приживе. Жената винаги е била Съхранителка, Пазителка и Извор на Живия Живот. Не на роботизираните Съзнания.
Мъже, намирате се в ничия Земя, нямате много време, да не кажа никак. Всеки ден пуснати по течението и повтарящи роботизираните програми, оттук насетне са истински пагубни.
Спомнете си вашите Предци и тяхната връзка със Земята, работата, която са извършвали - майсторска, и/или полска с Ръце и Сръце. Работа за благото на Земята, общността, семейството, улицата, ако щете. Само тя ще ви отвори процеп за връщане към Изначалието, защото Изначалието е Най-естествената ви Природа на Простота, Разбирателство, Хармония и Свързаност.
Убийте Звярът, който яде от Плътта ви и Пирува с Духа ви.
Можете го, не само, че го можете, ами и сте длъжни.
Защото сте Мъже.
Пътят е само един, и докато го вървиш ставаш Достоен за Него, въпреки че вече си Достоен, щом веднъж си стъпал на него. Не чакайте да станете Достойни, удостоете се да вървите и да падате и умирате по Пътя, за да ви избере Пътя.
Бъдете храбри, като тъпчете върху себе си. Като вие паднете възнак и се превърнете в утъпката Пътека сред Пустошта.
Никой не го е грижа за вас, и всички вас чакат. Да се изправите и да тръгнете.
Вие имате един Бог тук на Земята, той ходи на два Крака и е Вашата Жена, но за да я спечелите, вие трябва да е познаете, а за да познаете, вие трябва да можете да я разпознаете, а за да можете да я разпознаете, вие трябва да махнете всяка лъжа от главата и сърцето си, която замъглява съзнанието ви.
Аз съм един от вас, който се бори, бори се, защото е разбрал, че няма друга алтернатива, освен да се бориш всеки ден, час, минута, секунда, и да губиш, и да печелиш, докато не спечелиш и последната битка. И всяко отстъпление и падение, е само скок към нова засилка. Гърчете се, стискайте зъби и юмруци, гневете се, плачете, но никога не спирайте този Поход към Себе си и Духа.
Стъпките са малки и едва забележими за Его Ума, но за Духа са гигантски крачки.
Не гледайте нито назад, нито напред, нито настрани, нито нагоре, нито надолу. Време е да загубите всяка посока. Всеки познат ориентир, който ви води е единствено и само към познатото. Време е да стъпите в Непознатото. Защото то е Вашата Майка и Вашата Изначална Природа.
Вържете се здраво за себе си и скачайте. Казвам ви, няма време за чакане и умуване повече. Не чакайте някой отвън да ви бутне, каже, помогне или спаси.
Станете собстеното си Спасение.
Ивайло Добрев
Comments