Езотерична астрология

Десети Подвиг "Удушаване на Цербера, Стража на Хадес" Козирог (22-декември - 20 януари)

Митът

Време   е   светлината   на   живота   да   засияе   в   света   на   тъмата   –   обявил   Великият Председателстващ. Учителят разбрал.

– Синът човешки, който е и син Божий, трябва да премине през десетите Порти – казал той.

– Херкулес трябва да тръгне веднага.

Когато Херкулес застанал пред него, Учителят пояснил:

– Ти преодоля хиляди опасности, о, Херкулесе – казал той. – И много вече е постигнато.

Мъдростта и силата вече са твои. Няма ли да ги използваш, за да спасиш онзи, който изпитва страшни страдания и е жертва на безкрайни мъчения?

Учителят леко докоснал челото на Херкулес и пред неговия вътрешен поглед се открила следната картина. Разпънат върху скала лежал човек и стенел така, сякаш сърцето му ще се пръсне всеки момент. Неговите ръце и крака били оковани с тежки окови, прикрепени за железни скоби. Свиреп лешояд кълвял черния дроб на нещастната жертва, а кръвта изтичала като ручей.

Ето, човекът повдигнал прикованите си ръце и призовал за помощ, но неговият зов се разнесъл над пустошта като слабо ехо и бил отнесен от вятъра. Видението изчезнало. Херкулес стоял както и преди близо до Учителя си.

– Прикованият, когото видя, се казва Прометей – обяснил Учителят. – Ето как в течение на векове страда той и не може да умре, защото е безсмъртен. Той похити небесния огън и затова е наказан. Мястото, където се намира, е известно като ад, това е царството на Хадес. Ти, о, Херкулесе, си призван да спасиш Прометей. Спусни се в дълбините, там на отвъдните равнища, и го избави от страданията.

Като изсушал и разбрал своя Учител, синът човешки, който бил и син Божий, тръгнал по пътя на търсенето и минал през десетите Порти.

Все по-надолу се спускал той в сковаващите светове на формите. Атмосферата ставала все по-задушаваща, тъмата – все по-плътна. Но волята на Херкулес била твърда. Това   стръмно спускане продължило дълго. Все така сам, той вървял напред, защото, когато се вслушвал, чувал в себе си сребърния глас на Атина – богинята на мъдростта, и ободряващите думи на Хермес.

Накрая той стигнал до една мътна и отровна река, наречена Стикс, която душите на умрелите пресичали. Той трябвало да плати на лодкаря Харон, за да го превози до отвъдния бряг.

Суровият пришелец от горната земя обаче толкова изплашил Харон, че той превозил непознатия през реката, без дори да спомене за плащане.

Накрая Херкулес влязъл в ада – в това мрачно и мъгливо място, където блуждаели сенките или по-скоро обвивките на тези, които са напуснали земята.

Когато Херкулес видял Медуза, чиято глава била украсена със съскащи змии вместо с коси, той вдигнал меча си и се хвърлил срещу нея, но разсякъл само въздуха.

По лабиринт от пътеки той проправял своя път, докато накрая стигнал до палата на цар

Хадес, владетеля на подземното царство. Мрачен, жесток и страховит, царят седял върху своя черен трон, гледайки приближаващия се Херкулес.

– Какво търсиш ти, живият смъртен, в моите владения? – Попитал Хадес.

– Дошъл съм да освободя Прометей – отвърнал Херкулес.

– Пътят се охранява от чудовището Цербер, куче с три огромни глави, върху всяка, от които растат змии, които я обвиват – казал Хадес. – Ако успееш да го победиш с голи ръце, а това е подвиг, който никой досега не е извършвал, ще можеш да освободиш страдащия Прометей.

Доволен от този отговор, Херкулес продължил по-нататьк. Скоро той видял триглавия пес и чул страшния му лай. Яростно ръмжейки, звярът се нахвърлил върху странника.

Като хванал Цербер за гърлото на средната глава, Херкулес го стиснал в мъртва хватка.

Изпадайки в бяс, страшното куче яростно се съпротивлявало. Накрая силите му секнали и Херкулес го победил.

Като свършил това, Херкулес продължил нататък и открил Прометей, проснат върху плосък камък и изнемогващ от болка. Херкулес побързал да разкъса веригите му и да освободи страдащия.

По същия път Херкулес се върнал назад. Когато отново се озовал в света на живите същества, той срещнал там своя Учител.

Светлината вече сияе в света на тъмата – казал Учителят. – Подвигът е извършен. Сега иди и си почивай, сине мой.

Анализ на Подвига

Знакът Козирог, както казва Тибетеца, е един от най-трудните за описание и най – тайнственият от всичките дванадесет знака. Такъв го намираме и ние. Дори символът му никога не е рисуван както трябва, защото правилното начертава не ще предизвика нежелателно мощен прилив на сила; този символ понякога е наричан също и „подпис на Бога“.

В подножието на планината козелът-материалист напразно търси храна в сухите дерета.

По пътя нагоре козелът-изкупителна жертва открива цветовете на изпълнените желания, всеки със своите бодли от пресищане и разочарование. На върха на планината свещеният козел достига видение и се ражда посветеният. Според други книги   символи са козелът, крокодилът и еднорогьт.

Един от митовете поставя ударението върху слизането в ада с цел освобождаване на

Човечеството (олицетворено от измъчвания Прометей), друг мит отделя по-голямо внимание на Цербер; едни разказват за неговото убиване, а други подчертават факта, че той бил повдигнат и лишен от опора върху земята. Ние предлагаме тези варианти на вниманието на читателя, за да може той сам да определи тяхното духовно значение.

Писано е, че разпнатият Христос „се е спускал в ада“. Защо? Вероятно защото Неговата всеобхватна любов се е отнасяла и към т. нар. „Изгубени души“; нали е казано, че Христос ще се грижи за човечеството, докато и последният „малък човек“ не се завърне у дома.

А и кои сме ние, че да тълкуваме „подписа на Бога“? Предлагаме тези въпроси за смирен размисъл. Казано е, че човекът-Козирог коленопреклонно предлага сърцето и живота си на душата и едва след това, когато той самият стане посветен, може да му бъде доверена тайната на живота и висшите сили Тълкуване на подвига в Козирог

Две от Портите   имат особено значение: Рак е врата към онова, което ние   погрешно наричаме живот, а Козирог — врата към духовното царство. Козирогът е вратата, през която преминаваме накрая, когато вече не се отъждествяваме с формалната страна на съществуването, а постигаме сливане с духа. Това означава да си посветен.

Посветеният е човек, който вече не свързва своето съзнание с ума, с желанията или с физическото тяло. Той може да ги използва, ако пожелае, и го прави в помощ на човечеството, но не там е концентрирано неговото съзнание, а върху душата, т. е. върху този наш аспект, който е свободен от грубата форма. Съзнанието е съсредоточено именно в душата, когато след време започнем да действаме в Козирог, опознавайки себе си, за да станем посветени в двата велики универсални знака за служене на човечеството. Интересно е, че във Водолей имаме работа с животните като цяло, тъй като в този знак Херкулес изчиства Авгиевите обори – неговата първа работа в качеството му на световен ученик. В Риби той покорява вече не един бик, а всички бикове, внасяйки   в нашето съзнание идеята за универсалния характер на световната работа, груповото съзнание, всеобщото съзнание и универсалното служене.

Ако човек е роден в знака Козирог, той не трябва да си въобразява, че със сигурност е посветен. Ние трябва да обърнем голямо внимание на чувството за пропорция и статут   в еволюцията. Много често стремящите се страдат от комплекс за малоценност, смятайки, че не са способни на нищо, или обратното – хранят преувеличени представи за собствената си значимост. В този случай те са усетили докосването на душата, все още едва забележимо, но решават, че са постигнали всичко и се отдават на самодоволство. На тях явно не им достига усещането за съизмеримост. Този знак символизира третото   посвещение, което всъщност е първо от главните посвещения. В Матей (XVII глава) четем, че Христос е взел на високата планина трима ученика -Петър, Яков и Йоан – и там се преобразил пред тях. Те паднали ничком и Петър казал: „Хайде да построим три колиби“. В индуската философия това са нарича „посвещаване на човека, който строи своята колиба“. Петър е скалата или фундамента, той е символ на физическото тяло. Яков е измамникът, символизиращ емоционалната природа, източникът на цялото заслепение, а Йоан олицетворява ума, неговото име означава „Господ каза“. Тук виждате символиката на трите аспекта на личността, паднали на колене пред Христос в славата му – в Козирог, в момента на неговото преображение.

Значението на знака

Козирог е знакът на козела; това е над човешки знак -универсален и безличностен. Всички подвизи на Херкулес до този момент са били свързани с неговото лично освобождение. Сега ние се приближаваме към трите знака, които нямат отношение към неговите лични постижения. Той е свободен. Той вече е посветен и световен ученик. Херкулес отново и отново е преминавал по зодиака, усвоявайки уроците на всеки следващ знак, и така се е изкачил върху планината на посвещението. Той е преминал през преображението, придобил е пълна свобода и вече може да работи по универсален начин   по задачи, които   нямат лично   отношение   към него.   Той   работи като свръхчовек в човешко тяло. Помнете, че големите етапи на развитието, които ние наричаме посвещения, се регистрират само в съзнанието и никой няма да ви каже за тях. Аз никога не съм срещала истински посветен, който лесно да признава, че е посветен, никога. Отличителният белег на посветения е мълчанието. Козирог е печален знак, знак на крайното страдание и самота, доколкото това са и отличителните белези на посветените.

Безличността се основава на фундаменталните постижения на личността. Трябва силно да сте били привързани към нещо, преди да разберете значението на безличността. Това е парадокс, но не е никакво геройство да си безличностен, ако не си бил изкушавай от съблазънта да бъдеш личностен.

Безличността, която трябва да развиваме у себе си, се достига чрез разширяване на личната ни любов към друга личност, към семейството, към приятелите и накрая към цялото човечество, но тя няма нищо общо със сантименталността. Ние можем да обичаме човечеството, защото разбираме зна-ченето на личната любов, и трябва да даряваме всеки със същата любов, която изпитваме към нашите близки. Безличността не означава отдръпване и обграждане със стени, а предполага любов към всички, защото ние вече сме способни да виждаме хората каквито са в действителност, с техните недостатъци, неуспехи и постижения – с всичко, което ги прави хора, и въпреки това — да ги обичаме.

В Правилата по Пътя пише: „Всеки вижда и знае за подлостта на всекиго. И все пак, въпреки това велико откритие, ние не си обръщаме гръб и не се отблъскваме един друг“. Това е състоянието, което трябва да постигнем в Козирог, но то не се отдава нито на закоравелите сърца, нито на обособилите се от всички, нито на издигналите себе си на пиедестал. Световният ученик прави не само това, което е извършил Херкулес, спускайки се ада, за да победи Цербера – той постоянно работи сред хората, защото се интересува от своите събратя. Той е безличностен. Често си мисля дали тази безличностност не се отнася по-скоро към нас самите, отколкото към другите хора. Ние казваме, че трябва да бъдем безличностни в делата си. Ако бяхме съвсем безличностни към себе си, нашето отношение към другите би било точно такова, каквото е необходимо и правилно да бъде.

Алис.А.Бейли и Тибетеца „Подвизите на Херкулес – Уроците на човешката душа през знаците на Зодиака“