Езотерична астрология

Осми Подвиг "Погубване на Лернейската Хидра" Скорпион (22 октомври - 21 ноември)

Великият Председателстващ, облечен в лъчисто спокойствие, произнесъл само една дума. Учителят чул златната заповед и призовал Херкулес, сина на Бога, който бил и син човешки.

–  Светлината сияе сега при осмите Порти – казал Учителят. – В древния Аргос настъпи суша. Аминона помоли за помощ Нептун. Той й заповяда да удари по една скала и когато тя го направи оттам бликнаха три кристални потока. Скоро обаче се появи нова беда — там се засели хидра.

Близо до реките на Аминона се намира гниещото тресавище на Лерна. В зловонното блато живее чудовищна хидра, бедствие за цялата околност. Това същество има девет глави, една от които е безсмъртна. Готви се да се сражаваш с отвратителното чудовище. Не мисли обаче, че ще ти помогнат обикновените средства; ако отсечеш едната глава, на нейно място ще се появят други две.

Херкулес търпеливо слушал.

–  Само един съвет мога да ти дам – произнесъл Учителят – Ние се издигаме, когато коленичим, завоюваме, когато се покорим, печелим, когато се предадем. Върви напред, о, сине Божий и сине човешки, върви и победи.

И тогава Херкулес преминал през осмите Порти. Гниещото блато на Лерна било страшно място, предизвикващо отвращение у всеки, който го приближи. Неговата отвратителна миризма заразявала цялата местност на разстояние седем мили. Когато Херкулес се приближил той бил принуден да спре, защото само миризмата била достатъчна да го сломи. Да върви по меката почва било опасно и на няколко пъти Херкулес едва успявал да отстъпи, за да не бъде погълнат от тресавището. Накрая той намерил леговището, където обитавало   чудовището.  Хидрата се криела в пещера, където   царял вечен мрак. Ден и нощ Херкулес дебнел в коварното блато, чакайки чудовището да се появи. Но напразно. Хидрата все така се криела в пещерата.

Тогава Херкулес приложил хитрост. Той потопил своите стрели в яма с гореща смола и ги изстрелял като огнен дъжд право в отвора на пещерата, където се притаявало отвратителното чудовище. Едва тогава там нещо се размърдало.

И ето, че хидрата изпълзяла – всичките й девет разгневени глави бълвали пламък. Нейната огромна опашка яростно блъскала по водата и калта, така че изпръскала Херкулес от глава до пети. Дължината на тази отвратителна твар достигала три клафтера, а тя самата изглеждала сътворена от всички най-подли мисли, появили се от самото начало на времената.

Хидрата се нахвърлила върху Херкулес и се опитала да обвие краката му. Той отскочил встрани и й нанесъл такъв мощен удар, че една от главите се търкулнала на земята. Едва паднала в блатото обаче и две други израснали на   нейно място. Отново и отново Херкулес нападал разярения звяр, но с всеки удар той ставал не по-слаб, а по-силен.

Тогава Херкулес си спомнил думите на Учителя „ние се издигаме, когато коленичим“.

Захвърлил Херкулес тоягата, застанал на колене, хванал хидрата с голи ръце и я вдигнал нагоре.

Във въздуха нейната сила започнала да намалява. Стоейки на колене Херкулес, продължавал да държи  хидрата  над  главата  си,  така  че  въздухът  и  светлината   да   окажат   върху нея своето очистващо въздействие. Чудовището, което било силно в тъмнината и в блатната кал, бързо губело сили под лъчите на слънцето и докосвано от свежия вятър.

Хидрата трескаво се мятала, а конвулсиите преминавали по цялото й отвратително тяло. Все по-слаби ставали тези тласъци, докато накрая победата била постигната. Деветте глави се отпуснали, задъхвайки се, а след това с отворена паст и по-мътнели очи безсилно увиснали. И едва когато те лежали мъртви, Херкулес видял тайнствената глава, която била безсмъртна.

Той отсякъл  единствената  безсмъртна  глава  на  хидрата  и  я  закопал, все  така  злобно съскаща, под скалата Херкулес се върнал и застанал пред своя Учител.

– Победата е удържана – казал Учителят. – Светлината, която сияе при осмите Порти, вече се е сляла с твоята светлина.

Тук отново откриваме разлики във версиите на мита, но вече липсва изложението на Тибетеца, за да ни насочва. Обстоятелството, че деветата глава била безсмъртна, изглежда произтича от ясното указание на Тибетеца, че е имало три пъти по три, или девет изпитания. Версията, използвана от Ф. Мерчант в този мит, изглежда най-точна. Той смята, че именно девет глави са били унищожени, а след това се появява тайнствената безсмъртна глава. Твърдението, че тази най-важна глава е зарита под скалата, дава обилна храна за размисъл. Възможно е разбирането на смисъла да се крие в израза „зарито под скалата на волята“. Всички версии водят към убеждението, че тя е заровена именно по този начин.

В някои варианти се казва, че Херкулес е подпалил главите и това е разбираемо, защото божественият огън действително е необходим за унищожаването на злото. Невъзможно е обаче да се отрича изразителността на картината, когато световният ученик в неговото най-тежко изпитание смирено застава на колене и повдига чудовището – натрупаните зли дела, грешки и неуспехи от миналото – в пространството на духа, където поради своята природа хидрата не може да живее. Така тя отслабва и умира. Използването на огън при опита на Херкулес да прогони хидрата от пещерата съдържа аналогична символика.

Сексът заема особено място в това изпитание за обединяване на противоположностите под двойното управление на Марс, но излишното акцентиране на една от тези страни би било недостатъчно обхватно. Всички двойки противоположности трябва да се слеят в този велик и напредничав знак на интегрирания и съзнателен ученик, а не както често го възприемат за нисш и жалък знак на неразвития човек. Трябва да се прави разлика между обикновените хора, движещи се по нормалния зодиакален кръг, и учениците, които са тръгнали обратно на часовниковата стрелка. Тези разсъждения са предназначени да дадат храна за размисъл на читателя, а не да му предлагат готови конструкции.

Психологичен анализ на мита

На Херкулес било заповядано да открие деветглавата хидра, която живеела в зловонното блато. Това чудовище има своето субективно отражение. То живее в пещерите на ума и процъфтява в застоя и калта на неосветените умствени тайници.

Макар и скрит в дълбините на подсъзнанието, звярът (ту мълчащ, ту изригващ безумна

ярост) постоянно е в нас. Да се открие неговото присъствие обаче не е толкова просто. Минава много време преди индивидът да разбере, че отглежда и поддържа в себе си едно толкова свирепо същество. Горящите стрели на огнения устрем трябва да бъдат разпръснати навсякъде, преди да се открие неговото присъствие.

Борбата с този ужасен враг е наистина една героична постъпка за сина човешки, който е и син Божий. Когато човек отсече една глава, на нейно място изникват две други. Всеки път, когато някакво низко желание (или мисъл) бъде преодоляно, неговото място се заема от други.

Херкулес прави три неща: той признава съществуването на хидрата, търпеливо я търси и накрая я унищожава. За да бъде осъзнато наличието на хидрата е необходимо умение за различаване. Откриването на нейното леговище изисква търпение, а смирението е необходимо, за да се изведат отвратителните пороци на подсъзнанието върху повърхността и да се обезсилят там чрез светлината на мъдростта.

Докато Херкулес се сражава с хидрата в блатото сред кал, гнилоч и мърсотия, той не успява да я победи. Трябвало е да повдигне чудовището във въздуха, т. е . да пренесе своята задача в друго измерение, за да я реши. В пълно смирение, на колене в мърсотията, той е трябвало да изследва своя проблем в светлината на мъдростта и във възвишената атмосфера на търсещата мисъл. Оттук можем да заключим, че решението на много наши проблеми идва едва когато си изработим нов поглед за нещата и открием нова перспектива.

В мита се казва, че едната от главите на хидрата била безсмъртна. Оттук се подразбира, че всяка трудност, колкото и ужасна на вид да е тя, съдържа в себе си голяма ценност. Опитите да подчиним нисшата си природа и да открием ценността в нея никога не остават безплодни.

Безсмъртната глава, отсечена от тялото на хидрата, била закопана под скалата. Това означава, че концентрираната енергия, която отначало е предизвиквала проблеми, все пак се запазва, но вече пречистена, пренасочена и порасла след постигнатата победа. Тази сила трябва правилно да се управлява и насочва. Под скалата на твърдата воля безсмъртната глава ще стане източник на сила.

Деветте глави на хидрата

Задачата, поставена пред Херкулес, се състои от девет части. Всяка от главите на хидрата олицетворява един от проблемите, с които се сблъсква дръзналият да постигне контрол над себе си. Първите три глави символизират желанията, свързани със секса, комфорта и парите. Втората тройка са страстите: страх, ненавист и желание за власт. Последната тройка глави представлява пороците   на   непросветения   ум:   гордост,   обособеност   и   жестокост.   (Вж.  Esoteric   Astrology

/Езотерична астрология/, стр. 205 и нататък)

Тук ясно виждаме мащаба на задачите, които стоят пред Херкулес. Той трябва да овладее изкуството да преобразува тези енергии, които толкова често довеждат хората до катастрофи и трагедии.  Деветте сили, които от началото на света предизвикват гибелни разрушения сред човеците, трябва да бъдат пренасочени и преобразувани. Хората и до днес все още се стремят да достигнат това, което тогава е успял да стори Херкулес. Проблемите, предизвикани от неправилното използване на енергията, известна като секс, привличат вниманието навсякъде.

Любовта към комфорта, разкоша и собствеността все така расте. Преследването на парите, възприемани не като средство, а като самоцел, скъсява живота на безброй   мъже и жени.

Следователно задачата за унищожаване на първите три глави все още строи пред човечеството, макар и хиляди години след като Херкулес е извършил необикновения си подвиг.

Трите качества на характера, които Херкулес е трябвало да прояви, са смирение, мъжество и умение да различава: смирение, за да види своето положение обективно и да разпознае неговото ограничение; мъжество, за да нападне чудовището, което лежи дълбоко скрито в неговата природа; и умение да различава, за да намери начин да победи смъртния си враг.

Разкриването   на   помийната   яма   на   низките   желания   и   егоистични   пориви,   гноящи   в подсъзнанието, е станало задача на съвременната психоанализа. Техниката на психоанализата позволява на този нелицеприятен набор от потиснати импулси да се издигне на повърхността – това е правилно, но често всичко свършва дотук. Индивидът разбира, че чудовището лежи, скрито в дълбините на подсъзнанието му, но се чувства слаб и неуверен, когато трябва да се справи с този ужасен враг.

Херкулес използва в своята борба по-ярка светлина от тази на аналитичния ум. Той се старае да пренесе своя проблем в по-висше измерение, а не се рови до безкрайност в тресавищата на подсъзнанието. Като се опитва да разгледа своя проблем в светлината на онази мъдрост, която наричаме духовна, той започва да вижда нещата от съвсем друг ъгъл. Така той успява да отслаби хватката на хидрата и след време да победи чудовището.

Алис.А.Бейли и Тибетеца „Подвизите на Херкулес – Уроците на човешката душа през знаците на Зодиака“