Езотерична астрология

Шести Подвиг "Взимане на Пояса на Хиполита" Дева (22 август - 21 септември)

Стани, о, Херкулесе, и премини през шестите велики Порти. После още една повеля прозвучала, но тя не била отправена към Херкулес, а към онези, които живеели на брега на великото море. Те се вслушвали и я чули.

По тези брегове живеела велика царица, която управлявала всички жени от известния тогава свят. Те били нейни васали и смели войни. В нейното царство нямало нито един мъж. Само жени, събрани около своята царица. Всеки ден те извършвали обреди в храма на луната и принасяли жертви пред Марс, бога на войната.

Те се били завърнали след ежегодния си набег срещу убежищата на мъжете. Събрани в храма, жените-войни чакали речта на Хиполита, тяхната царица, която стояла върху стьлбичките на висок олтар, опасана с пояса, подарен й от Венера, богинята на любовта. Този пояс бил символ на единството, постигнато след борба, конфликти и раздори, символ на майчинството и свещения

Младенец, към когото всъщност е ориентиран целият човешки живот.

– Прозвуча слово – казала тя – че насам е тръгнал воин, чието име е Херкулес, син човешки, но и син Божий, и че аз трябва да му дам този пояс, който нося. Ще се подчиним ли на тази повеля, о, амазонки, или ще се сражаваме въпреки словото Божие?

И докато те слушали нейната реч и размисляли над въпроса, прозвучал глас, че Херкулес вече е тук. Тъй като не желаел да чака, той пристигнал по-рано от уреченото време, за да вземе веднага свещеният пояс на царицата-войн.

И царицата-войн Хиполита се отправила да посрещне човешкия син, който бил и син Божий. Той обаче се нахвърлил върху й, глух за добрите думи, които тя се опитвала да му каже.

Херкулес изтръгнал нейния пояс и едва тогава осъзнал, че нейните ръце сами били протегнати към него с този дар, символ на единството и любовта, на жертвата и вярата. Но той, сграбчвайки пояса, я убил, погубвайки тази, която го дарявала с нещо, от което толкова се нуждаел. И стоящ пред умиращата царица, потресен от стореното, той чул думите на своя Учител:

– Сине мой, защо да убиваме онова, което ни е нужно, близко и скъпо? Защо да убиваме онзи, когото обичаме, дарителя на добрите дарове, пазителя на възможното? Защо да убиваме майката на свещения Младенец? Отново отбелязваме поражение. Отново ти не разбра. Изкупи и поправи стореното, ако искаш да ме видиш отново.

Настъпила тишина и Херкулес, притискайки пояса към гърдите си, се отправил назад, оставяйки жените потънали в скръб, лишени от предводителство и обич.

*     *    *

И отново Херкулес се върнал на брега на великото море. До скалистия бряг той видял страшно чудовище от морските дълбини, което държало в своята паст девойката Хезиона. Нейните викове и стонове стигали до самото небе и поразили слуха на потопения в разкаяние и безцелно бродещ Херкулес. Той веднага й се притекъл на помощ, но било твърде късно. Девойката потънала в огромната като пещера уста на морския змей, известен със своята свирепост. И тогава, забравяйки за себе си, човешкият син, който бил също и син Божий, се хвърлил във вълните и настигнал чудовището, което се обърнало към човека със заплашителен рев и разтворена паст.

Херкулес се устремил в червения тунел на неговото гърло, търсейки Хе-зиона, и я намерил дълбоко в корема на звяра. С лявата си ръка той здраво я прегърнал, а с десницата, въоръжена с верен меч, започнал да си проправя път навън, към светлината на деня. Така той спасил девойката, изкупвайки своето предишно смъртоносно деяние. Защото такъв е животът – акт на смъртта, деяние на живота; така синовете човешки, които са също и синове Божии, се учат на мъдрост и равновесие и откриват пътя към Бога.

Великият   Председателстващ   наблюдавал   случващото   се   от   Съвещателната   Палата на Господ.  Застанал близо до него, Учителят също наблюдавал.  Херкулес минал обратно през шестите Порти като спасител на девойката и с пояса в ръце. Виждайки това, Учителят казал:

– Шестият подвиг е завършен. Ти уби тази, която те обичаше и неосъзнато за теб ти даде необходимата любов и сила. Ти помогна на онази, която се нуждаеше от теб, и така отново две стана едно. Размисли отново за пътищата на живота, но също и за тези на смъртта. Върви и си почини, Сине Мой.

Анализ на Подвига

Казват, че в някои отношения Дева е най-древният от зодиакалните знаци.

Именно в този знак се придобива Христово съзнание, после настъпва период на съзряване, докато накрая в Риби – в противоположния знак, се ражда Спасителят на света.

Както и в Лъв, опитът и тук се придобива в пещера, „в утробата на времето“ и се характеризира с топлина, тишина, дълбоки преживявания и с „бавна, но силна криза“. Това е синтезен знак. В тази връзка Тибетеца казва: „Символиката на Дева изразява цялостната задача на еволюционния процес, която се състои в това да скрие, да износи и накрая да разкрие отново забулената духовна реалност.

Родените в Дева или имащи този знак като възходящ (като асцендент, или източна точка на картата, определяща целта на душата на ученика) проявяват характерни качества или енергии в много области: в организационната дейност, в изкуствата, в науката, във всичко, което изисква дълъг период на умствено съзряване и борба за претворяване на новите идеи в живота.

Другата уникална черта на Дева е в това, че тя има троен символен смисъл, който (освен за нея) е свойствен още само за Скорпион. Това е важно и поради обстоятелството, че тези два знака са „свързани с ръста на Христовото съзнание. Те бележат критичните точки от опита на душата, а именно точките на интеграция, в които душата съзнателно се съединява както с формата, така и с духа“ Тибетеца добавя и следните дълбоки и завладяващи думи: „По волята на Божеството и на неизменната енергия в сърцето на проявения зодиак, те предизвикват промени в съзнанието, които в края на световния цикъл правят хората божествени“.

Тълкуване на мита

Според   митологичния   текст   великият   Председателстващ   е   знаел,   че   в   този подвиг Херкулес ще срещне „враг от различен вид“. Интересно е, че и в двата подвига, които Херкулес извършва   лошо,   той   се   сблъсква   със   своята   полярна противоположност – жената.

При подвига в Дева Херкулес убил царицата на амазонките, макар че тя сама протягала пояса към него, а след това му се наложило да спаси друга жена – девойката Хезиона, от корема на кита, за да изкупи безсмислено отнетия живот.

В този разказ има малки, но важни детайли, които трябва да отбележим. С какво Хиполита съдейства за допускането на тази грешка? Тя вероятно е предложила на Херкулес пояса на единението, даден й от Венера, само защото така е повелил Председателстващият, а не защото е чувствала потребност от единение. Иначе казано, тя е направила това под натиск, а не от любов, и затова е загинала.

Трябва също да отбележим, че този подвиг не е бил предварително описан на Херкулес, както е в другите случаи. Словото го е насочило единствено към страната, където царицата на амазонките управлявала света на жените, от който били изключени всички мъже.  Херкулес получил възможност сам да осмисли природата на подвига, но в това той се провалил. Амазонките се кланяли на луната (т. е. на формата) и на Марс, бога на войната; следователно те също не разбирали своята истинска функция, защото Мария се изобразява с луна под   краката си, държейки в ръце този, който е известен като Принц на Мира.

Двата пътя

Наричат Девата богиня на добродетелта или на порока. Какво е обаче етимологичното значение на думата „порок“? То означава „да направиш нещо неефективно“, което за Дева се тълкува като отричане на целия замисъл на знака, защото казано е, че „Христос за нея е целта на съществуването Девата е наричана и „богиня на двата пътя“, защото като принцип на Светата Майка тя символизира материята и е пазителка на Христовия живот.

Много значим е и фактът, че този шести знак е числото на активност във физическия план и се нарича число на Звяра. В тази идея изглежда мнозина откриват някакво ужасно очарование, но тя всъщност означава, че Дева е символ  на тройствеността – 6 на  физически план, 6 на емоционален план и 6 на ментален план, а това съвсем не прави 666.

Трябва да помним, че лъвът е цар на животните. Човек достига в Лъв състояние на завършена личност. В Дева той прави първи крачки към духовността; душата се нарича син на ума, а Меркурий, носещ енергията на ума, управлява Дева.

Един от символите на Дева е жената с класове пшеница или с плодни клонки в ръце. В Тайната Доктрина има ясно указание за цялостното послание на знака:

„Материята е средство за проявление на душата върху тази дъга от спиралата, душата е средство за проявление на духа върху по-висока извивка от спиралата, а трите заедно са Троица синтезирана от Живота, който ги прониква всички.“

Мутабелен кръст и планетни управители

Дева е един от лъчите на мутабелния (променливия) кръст и заедно с противоположния й знак Риби, с въздушния знак Близнаци и с огнения Стрелец образува четирите му лъча. Това е общ кръст за тези, които са с изпитателен статут. Неговото описание е следното: „Мутабелният кръст е кръст на Светия Дух, третото лице на християнската Троица, който организира субстанцията и пробужда сетивен отклик в самото вещество.

Тибетеца казва:  „Неправилното използване на веществото и подчиняването на материята за зли цели е грях против Светия Дух“. Именно този грях, най-големият в рамките на своите странствания, извършва Херкулес в Дева, без да разбере, че царицата на амазонките трябва да бъде спасена чрез единение, а не убита. Именно в Дева, след пълната индивидуализация в Лъв, се прави първата крачка към съюза на духа с материята, „към подчиняване на живота във форма спрямо волята на вътрешния Христос“.

Както отбелязахме, трите управителя на Дева я свързват с осем други знаци и това я прави най-значимият знак на синтеза. Като включим и самата Дева, получаваме девет знака или девет взаимодействащи си енергии, което съответства на броя на месеците необходими за износване на човешкия зародиш.

Ключови мисли

Висините и дълбините на шестия подвиг са ясно очертани в основните положения на знака: при нормалната посока на въртене по зодиака указанията се съдържат в следните думи, описващи дейността в Дева: „И прозвучало слово: „Нека управлява материята“. По-късно, при движението в обратна посока (т. е. по колелото на ученичеството), гласът излиза от самата Дева: „Аз съм и майката, и детето. Аз съм Бог, аз съм материя“. Тибетеца добавя: „Размислете над красотата на този синтез и учение и знайте, че вие сами сте произнесли първата дума като душа, спускайки се в лоното на времето и пространството в едно далечно минало. Сега е дошло време, когато можете, ако поискате, да провъзгласите своята тьждественост с двата божествени аспекта – с материята и духа, с майката и   младенеца.“  (Esoteric   Astrology/Езотерична   астрология!,  стр.   284-285).

Първият синтезиращ принцип е следният: „Христос е във вас, упование на славата.“

Алис.А.Бейли и Тибетеца „Подвизите на Херкулес – Уроците на човешката душа през знаците на Зодиака“