Езотерична астрология

Пети Подвиг "Убиване на Немейския Лъв" Лъв (22 юли - 21 август)

И ето, че Херкулес стоял пред петите велики Порти, въоръжен до зъби с всички дарове на войната; така изправен, той радвал боговете с решителната си осанка, с устремения си поглед и с твърдата си ръка. Но дълбоко в него сърцето му се питало.

— Какво правя тук? – Чудел се той. – Какво е изпитанието и защо трябва да премина през тези порти?

И казвайки това, той замълчал, вслушвайки се за отговор. — Какво правя тук, о, Учителю на моя живот, въоръжен, както виждаш, с всички оръжия на войната? Какво правя тук?

–  Зов се разнесе, о, Херкулесе, зов на дълбока скръб. Твоите две уши не го доловиха, но вътрешният ти слух почувства тази  нужда и чу гласа, или  по-точно многото гласове,  които разказват за беда и те зоват напред. Хората от Немея чакат твоята помощ. Всички те са в дълбока скръб. Славата за твоята доблест се е разнесла надалеч. Те очакват ти да убиеш лъва, който разорява техните земи и взима в дан хора.

– Що за див звук долита до мен? – Попитал Херкулес. -Не е ли това ревът на лъва, носещ се във вечерния въздух?

Учителят казал:

– Върви и намери лъва, който носи ужас из земята, намираща се зад петите Порти. Хората на тази нещастна земя живеят като пленници в заключените си домове. Те не излизат по своите дела, не орат земята и не сеят. От север на юг и от запад на изток безчинства лъвът и разкъсва всеки появил   се на   пътя му.  Ужасяващият му   рев се носи в нощта и всички треперят зад залостените си врати. Какво ще сториш, о, Херкулесе? Какво ще предприемеш?

И вслушвайки се, Херкулес откликнал на нуждата. Пред великите Порти, здраво пазещи страната Немея, той захвърлил всичките си доспехи, като си запазил единствено тоягата, собственоръчно изсечена от ствола на младо дърво.

–  Какво правиш, о, сине човешки, който си и син Божий? Къде е оръжието и здравите ти доспехи?

– Това беше отлично снаряжение, но то ми тежи, забавя крачките ми и отлага моето стъпване на Пътя. Няма да ми потрябва нищо, освен моята вярна тояга. Въоръжен с нея и със смело сърце ще тръгна да търся лъва. Прати вест на народа на Немея, че вече съм на път и кажи на хората да прогонят страха си.

Херкулес бродел от място на място в търсене на лъва. Той намирал жителите на Немея да се крият зад залостените си врати, освен неколцина, които рискували   по силата на необходимостта или от отчаяние. Те вървели по пътя в светлината на деня, но били изпълнени със страх. Отначало те с радост приветствали Херкулес, а след това с учудване забелязвали, че той странства без никакво оръжие, с почти никакви знания за навиците на лъвовете и само с една жалка тояга.

–  Къде е твоето оръжие, о, Херкулесе? Нима не се боиш? Защо търсиш лъва, без да си помислил за защита? Иди и вземи оръжие и щит. Лъвът е свиреп и силен, той е разкъсал много хора. Какъв е смисълът да се рискува така? Иди и вземи оръжие и здрави доспехи.

Мълчаливо отминавал напред синът човешки, който бил и син Божий продължавал по Пътя, търсел следите на лъва и се вслушвал да чуе неговия рев.

– Къде е лъвът? – Попитал Херкулес.

– Лъвът е тук – чул се отговор.

– Не, тук е- раздал се треперещ от страх глас.

– Не е вярно – отбелязал трети. – Аз чух неговия рев в дивите планини миналата седмица.

– А аз – в долината, където сега се намираме. Един човек все пак казал:

– Аз видях неговите следи на пътеката, по която неотдавна вървях, така че иди там,

Херкулесе, иди и го проследи до самото му леговище.

Така Херкулес продължил своя път – плашен, но освободен от страха; сам, но не самотен, защото по неговия път тръгвали и други, които го следвали с надежда и боязлив трепет. Много дни и нощи той търсел Пътя, вслушвайки се за рева на лъва, докато жителите на Немея треперели зад затворените си врати.

Изведнъж той видял лъва, застанал в края на гъста горичка от млади дървета. Виждайки приближаващия се враг, който изглеждал напълно лишен от страх, лъвът заревал и от неговия рев младите дръвчета се разлюлели, немейците побягнали и само Херкулес стоял спокойно.

Той взел своя лък и стрели и с уверена ръка пуснал една стрела в плешката на лъва. Тя полетяла точно към целта, но паднала на земята, защото не могла да пробие кожата на лъва.

Отново   и   отново   Херкулес   стрелял   в   него,   докато   не   свършили   стрелите   му.   Лъвът   се приближавал невредим, безстрашен и разярен. Като хвърлил лъка на земята, синът човешки, който бил и син Божий, с див вик се хвърлил към лъва, който стоял на Пътя му и препречвал прохода, изумен от тази смелост, каквато досега не бил виждал – Херкулес вървял към него.

Внезапно лъвът се обърнал и побягнал през гъсталака на скалистите склонове по стръмна планинска пътека.

Херкулес го последвал. Но както внезапно се бил появил на Пътя, така внезапно лъвът и изчезнал – той нито се виждал, нито се чувал.

Тогава Херкулес поспрял за почивка на Пътя и притихнал в очакване. Той се оглеждал наляво и надясно, стиснал вярната си тояга – оръжието, което сам изработил и донесъл със себе си от далечното минало. После той продължил да търси лъва навсякъде, пребродил всяка пътека и накрая се озовал върху тясна пътечка, която водела нагоре по склона.

Херкулес се натъкнал на една пещера, от която се разнесъл страховит рев, гръмовито диво ръмжене, което сякаш му заповядвало да спре или да се раздели с живота. И Херкулес се спрял, викайки към местните хора:

– Лъвът е тук. Гледайте какво ще направя!

И ето, че Херкулес, който бил човешки син, но също и син Божий, влязъл в тъмната пещера и я претърсил от край до край, но не видял никакъв лъв, а само друг отвор на пещерата, водещ навън към дневната светлина. И както стоял, той чул лъва зад гърба си, а не пред себе си.

— Какво да правя? — Питал се Херкулес. — Тази пещера има два входа и когато влизам през единия, лъвът излиза навън и влиза през другия вход, който съм оставил зад себе си. Какво да правя? Оръжието няма да ми помогне. Как да убия лъва и да спася хората от неговите зъби?

Какво да правя?

И   както   се   чудел   какво   да   стори   и   се   вслушвал   в   рева   на   лъва,   той   видял   голямо количество клони, разхвърляни наоколо. Като вложил цялата си сила, Херкулес бързо събрал голям наръч клони, запушил с тях втория изход и така затворил и себе си, и лъва в пещерата. След това се обърнал с лице към звяра.

С двете си ръце Херкулес сграбчил лъва, стиснал го за гърлото и започнал да го души. Близкото дихание на звяра обгаряло лицето му, но Херкулес все така здраво стискал гърлото на лъва и го душал. Все по-слаб ставал яростният рев, все повече губел сили врагът на човека, все по-ниско пълзял той, а Херкулес все така здраво го държал. Така той убил лъва с голи ръце, без оръжие, само благодарение на огромната си сила.

След като убил лъва, одрал кожата му и я провесил пред входа на пещерата, за да я видят хората.

– Лъвът е мъртъв! – Викали те. – Лъвът е мъртъв! Сега вече можем да живеем свободно, да орем нивите си, да сеем жито и спокойно да ходим навсякъде. Лъвът е мъртъв и велик е нашият избавител, синът човешки, който е и син Божий, наречен Херкулес.

Така победоносно Херкулес се завърнал към Този, който го изпратил, за да изпита неговата сила, да служи и да помогне на изпадналите в беда хора. Херкулес положил лъвската кожа в краката на този, който бил Учител на неговия живот, и получил позволението му да я носи вместо онази, която била вече стара и изтъркана.

– Работа е извършена. Хората са свободни. У тях вече няма страх. Лъвът е мъртъв. Със собствените си ръце аз го хванах и удуших.

– Отново, о, Херкулесе, ти уби лъва. Отново ти го задуши. Лъвът и змеят трябва да бъдат убивани отново и отново. Добре свърши тази задача, сине мой, иди и си почини като тези, които спаси от страха. Петият подвиг е извършен и ще отида   да кажа това на Великия Председателстващ, който чака в Съвещателната палата на Господа. Почивай си спокойно.

И от Съвещателната Палата прозвучал глас: АЗ ЗНАЯ.

Анализ на подвига

Знакът Лъв е един от четирите лъча на фиксирания небесен кръст, върху който за вечни времена са разпънати Космичният Христос и индивидуалният Христос. Понятието „разпънат“ ще придобие своето истинско значение, ако го поясним с думите „принесен в жертва“. В Лъв срещаме космичния разум, проявен в индивида като нисш интелект и този нисш аспект също трябва да бъде принесен в жертва, а ограниченият човешки ум трябва да се подчини на всеобщия ум.

Проблемът на Херкулес следователно е проблем на съответния знак – разпятие на нисшия „аз“ и победа над индивидуалното себеутвърждаване.

В това съзвездие откриваме изключително ярка звезда, една от четирите кралски звезди на небето. Тя се нарича Регул, Управител, или Законодател, символизира идеята, че човекът вече може да бъде закон сам на себе си, защото вътре в него живее онзи, който е цар или управител.

Съзвездието включва и една ярка група звезди, наречена „Сърп“. За древните посветени, които разглеждали всички външни съзвездия като олицетворение  на силите и като символ на една разгръщаща се драма, чието величие надхвърля тяхната възможност за осъзнаване, съзвездията са изразявали три основни мисли: първо, че човекът е управител, цар, въплътен Бог, индивидуален син Божий; второ, че човекът се управлява от закона, закона на природата, който той е създал за себе си, но също така и от духовния закон, на който той след време ще се подчини; и трето, че задачата на индивида се състои в това да вземе сърпа и да отсече или разсече онова, което затруднява прилагането на духовния закон и пречи за разцвета на душата.

Съзвездието Лъв включва 95 звезди, две от които са от първа величина.

Деветдесет и петте звезди в това съзвездие имат и нумерологично значение, доколкото тук виждаме 9×10 + 5. Девет е числото на посвещението, десет е числото на човешкото съвършенство, а пет е числото на човека, така че съвкупността от тези звезди ни разкрива историята на човека, на личността, на посветения и на неговото крайно духовно постижение.

Трите символични съзвездия

Със съзвездието Лъв е свързано едно огромно съзвездие, наречено Хидра (змия). Тук се намира и звездният куп Кратер (чаша), както и Корвус (гарван). Взети заедно, те обобщават проблема на човека, търсещ посвещение. Те ясно и точно обрисуват работата, която той трябва да свърши.   Когато   Лъвът,   царят,   душата,   започне   своята   работа,   той   разбира,   че   чашата   на страданията (или на опита) трябва да бъде изпита, змията на илюзията трябва да бъде победени и

грабливата птица ще му помогне да унищожи Хидрата, която в древността е изобразявана като женска змия. Тази звездна група заема над сто градуса и се намира под трите съзвездия – Рак, Лъв и Дева.

Всеки човек трябва да изпие тази чаша, напълнена с онова, което той е извлякъл от своя жизнен опит в материята. В някои от старите масонски ритуали това е чашата на дълга и символизира изпиването на онова, което сами сме си приготвили.

В зодиака на Дендерах Лъвът и трите съседни съзвездия са представени като съставни елементи на един общ знак, защото лъвът тъпче змията, Корвус (гарванът) е кацнал на плешката на лъва, а под тях е разположена женска фигура (символ на материята), протягаща две чаши, тъй като тук винаги има чаша – чашата на опита и на въздаянието. Същата тази чаша се предлага на посветения и нея е имал предвид Христос в Гетсиманската градина, когато се е молил „нека ме подмине тази чаша“, но която той все пак изпива.

Като стремящ се, проявен в Лъв, Херкулес предусеща великата битка, която го очаква; той знае, че неговото минало трябва да отстъпи място пред бъдещето, че преди да се изкачи на планината в Козирог трябва да убие Хидрата, че не е необходимо повече да бъде гарван, а трябва да се прояви като Аквила (Орел) в Скорпион и като Цигнус (Лебед) във Водолей, Всичко това обаче трябва да започне в Лъв, където той ще прояви способността да дръзне и готовност за страшната борба, която го очаква в следващите три знака. Без ничия помощ, в единоборство той убива лъва на собствената си природа (царя на зверовете), с което заслужава правото да победи – Хидрата в Скорпион.

Урокът от подвига

Две мисли, заимствани от християнската Библия, обобщават урока от този подвиг. В Послания на Св. Петър намираме следните думи: „Дяволът, твоят враг, броди около теб като ревящ лъв, търсейки кого да изяде“, а в Откровения 5:5 четем: „Гледай, ето Лъвът на племето Юдеино, Корен Давидов, е взел надмощие и може да разтвори книгата и да снеме седемте й печата“.

Херкулес (стремящият се, душата) символизира лъва (княза, царя, управителя) и затова символично е носил лъвска кожа. Немейският лъв по своята същност символизира координираната и доминираща личност, защото стремящият се във всички случаи трябва да бъде високоразвит индивид. Когато трите аспекта на   низшия личностен „аз“ са слети ведно, те пораждат висок личностен потенциал. Вследствие от това стремящият се често става доста тежък и труден човек.

Той притежава развит ум и го използва. Неговите емоции са под контрол или пък са толкова слети с менталните му реакции, че стават необичайно силни, в резултат от което такъв човек става крайно индивидуален, често агресивен, самоуверен и самодоволен. Така неговата личност се превръща в разрушителната сила в семейството, в обществото или в организацията, с които той евентуално е свързан.

Затова стремящият се – лъвът Юдеин, трябва да убие лъва на своята личност. След като се е отделил от масата и е развил своята индивидуалност, той трябва да убие онова, което сам е създал; той е длъжен да се откаже от помощта на това, което до момента е било неговата главна защита. Егоизмът и инстинктът за самосъхранение трябва да отстъпят място на пълната липса на егоизъм, което по същество означава да бъде подчинен „Аз-ът“ на цялото.

По този начин немейският лъв символизира силната личност, необуздана в своите прояви и опасна за околния свят.

В символиката на световните ръкописи най-важните събития се случват на едно от двете места – или в пещера, или на планина. Христос се ражда в пещера, личността се преодолява в пещера, гласът Божий се чува в пещера, Христовото съзнание се отглежда в пещерата на сърцето; но след опита с пещерите идва изкачването по планината на преображението, достига се върхът на разпятието, за да се завърши с планината на възнесението.

В човешкия череп има една малка „пещера“ – малка костна структура, която обгръща и защитава една от най-важните жлези в тялото – хипофизата. Когато тази жлеза функционира пълноценно и правилно имаме завършена, активна, контролираща себе си личност, с добре изразена умствена активност и издръжливост.

По своята структура хипофизата е двойствена: в предния й дял се намира разсъждаващият ум, а в задния е съсредоточена емоционалната природа, или природата на въображението. Приема се, че тази жлеза координира останалите, контролира ръста и е жизнено необходима.

Именно   в   тази   пещера   се   намира   леговището   на   лъва   на   развитата   личност,   или   на индивидуалността, и именно тук слънчевият бог Херкулес трябва да го победи.

Хипофизата, с нейните два дяла символизира пещерата с двата й входа, единият от които Херкулес е трябвало да запуши преди да успее да вземе контрол над личността чрез висшия си разум. Защото едва когато той блокира входа на личните емоции (задния дял на хипофизата) и изхвърля дори вярната си тояга,   чрез което символично се отказва да води повече егоистичен живот, той успява да премине през входа, символизиращ предния хипофизен дял, и побеждава в   пещерата лъва на личността.

Алис.А.Бейли и Тибетеца „Подвизите на Херкулес – Уроците на човешката душа през знаците на Зодиака“