Езотерична астрология

Четвърти Подвиг "Залавяне на Златорогата Кошута" (Рак 21 юни - 21 юли)

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ се обърнал към Учителя, който стоял до него:

– Къде е човешкият син, който е и син Божий? Как се развива? Как се справя с изпитанията и с какво служене е зает сега?

Учителят отвърнал, поглеждайки към човешкия син, който е и син Божий:

–   Сега той не е зает с нищо, о, велики Председателстващ. Трето изпитание даде много храна за размисъл на този търсещ знание ученик. Той си припомня и обмисля.

– Подготви го за ново изпитание, което ще изисква от него най-мъдър избор. Изпрати го да работи в такава област, където ще трябва да избира сред многобройни гласове онзи, който ще предизвика у него желание да се подчини. Подготви му също така изпитание, което на външен план да изглежда много просто, но което да пробуди неговата мъдрост на вътрешен план, както и умението за правилен избор. Нека той премине към четвъртото си изпитание.

Херкулес, човешкият син, който е и син Божий, стоял пред четвъртите велики Порти.

Отначало царяла дълбока тишина. Той не произнасял нито дума, не издавал нито звук. Зад Портите се простирал прекрасен пейзаж, а на далечния хоризонт се извисявал Божият храм, Светилището на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени. Близо до хълма стояла изящна млада кошута. Херкулес, човешкият син, но при това и син Божий, наблюдавал и се вслушвал и накрая чул глас. Този глас идвал от яркия кръг на луната, където се намирал домът на Артемида.

И прекрасната Артемида отправила към човешкия син следните думи на предупреждение:

– Кошутата е моя, не я докосвай. Цели векове съм я отглеждала и грижила за нея. Тя е моя и моя трябва да остане.

След това се появила Диана, небесната ловджийка, дъщерята на слънцето. Обута в сандали, тя посочила към кошутата и също заявила своите права.

– Това не е така – казала тя. – Артемида, най-прекрасна сред девите, кошутата е моя и моя трябва да остане. Твърде млада до днес, сега вече тя е мой дивеч. Златорогата кошута е моя, а не твоя, и моя ще остане.

Стоящ между пилоните на Портите, Херкулес слушал този спор и се чудел защо двете деви се карат заради кошутата. Но ето че прозвучал още един глас, който властно казал:

–   Кошутата принадлежи не на девите, о, Херкулесе, а само на Бога, чието светилище виждаш на далечната планина. Отиди, освободи я, отведи я в безопасната обител на светилището и я остави там. Това е лесно за извършване, о, сине човешки; освен това, тъй като си и син Божий (помисли върху това!), ти ще успееш да откриеш и уловиш тази кошута. Върви!

Херкулес се устремил през четвъртите Порти, оставяйки зад себе си предлаганите му многобройни дарове, и без много да му мисли се впуснал в стремително преследване. Каращите се деви го наблюдавали отдалеч. Прекрасната Артемида, наведена от луната, и Диана, прелестната ловджийка   в   горите   на   Бога,   следели   движението   на   кошутата;   при   всяка   възможност   те отвличали вниманието на Херкулес и се опитвали да осуетят неговите усилия. Той преследвал кошутата по гори и поля, а двете деви хитро и фино го въвеждали в заблуждение отново и отново.

В продължение на цяла година синът човешки, който е и син Божий, преследвал кошутата; понякога успявал за малко да зърне нейния силует, но само за да види как тя отново потъва в горските дебри. От хълм на хълм, от горичка на горичка, Херкулес преследвал кошутата, докато веднъж не я открил до един вир, уморена от дългото бягане, спяща на тревата, по която никой не бил стъпвал.

Прокрадвайки се безшумно, той се приближил, стрелял с лъка си и уцелил кошутата в крака. Като влагал цялата си воля, за да сдържа своето вълнение, той се промъкнал по-близо, но кошутата не помръдвала. Тогава той се приближил още повече, сграбчил я в ръце и я притиснал до сърцето си. Артемида и Диана го наблюдавали.

– Търсенето е завършено! — Провикнал се той. — Аз бродих из северни лесове, но не открих кошутата. Промъквах се през дълбоки и мрачни гъсталаци, но не я намерих. Преследвах тази   кошута   през   диви   равнини   и   безводни   пустини,   но   без   успех.   Всеки   път   девите   ме отклоняваха от пътя, но аз бях упорит и сега кошутата е моя! Тя е моя!

– Грешиш, Херкулесе, – стигнал до слуха му гласът на онзи, който стои близо до великия

Председателстващ в Съвещателната Палата на Господ. – Кошутата не принадлежи на човешкия син, пък бил той и син Божий. Отнеси я в онова далечно светилище, където живеят Синовете на Бога, и я остави при тях.

– Защо така, о, мъдри Учителю? Кошутата е моя; аз я заслужих с дългите си търсения и странствания, тя е моя и защото я държа до своето сърце.

– Но нима освен син човешки ти не си и син Божий? И светилището не е ли също така и твое? Нима не споделяш живота на всички в тази обител? Отнеси свещената кошута в светилището на Бога и я остави там, о, сине Божий.

Тогава Херкулес отнесъл кошутата в светилището на Микена и я оставил в центъра на това свято място. И когато я положил пред Господ, той забелязал на крака й раната, направена от неговата стрела. Кошутата му принадлежала по правото на търсенето, но също така и по правото на оръжието и на точната му ръка.

– Кошутата е дори два пъти моя… казал той.

Но Артемида, която стояла във външния двор на това свещено място, чула силния му победен вик и казала:

–  Не. Кошутата е моя и винаги е била моя. Аз виждах нейните очертания, отразени във водата, аз чувах тропота й по земните пътища, аз зная, че кошутата е моя, тъй като всяка форма е моя.

Тогава Богьт-Слънце заговорил от святото място:

– Кошутата е моя, а не твоя, о, Артемида! Нейният дух пребивава с мен в течение на цяла вечност тук, в центъра на светилището. Ти не можеш да влезеш тук, о, Артемида, но знай, че аз казвам истината. Диана, прекрасната ловджийка на Господ, може да влезе за миг и после да ти разкаже какво е видяла.

В светилището съвсем за кратко влязла ловджийката на Господ и видяла формата на това, което преди било кошута, да лежи пред олтара като мъртва и огорчено казала:

— Ако нейният дух остава с теб, о, велики Аполоне, благороден сине на Бога, то кошутата е мъртва. Тя е убита от човека, сина човешки, пък бил той и син Божий. Защо той може да влезе в светилището, а ние трябва да чакаме отвън?

– Защото той донесе кошутата със собствените си ръце, притискайки я до своето сърце, и защото в това свято място кошутата ще намери отдих, както и самият човек. Всички човеци са мои. Кошутата също е моя, а не ваша. Не на този човек, а моя.

Връщайки се от изпитанието, Херкулес отново минал през Портите и поел по пътя обратно към Учителя на своя живот.

–   Изпълних задачата, дадена ми от великия Председателстващ. Тя беше лесна, въпреки продължителното и напрегнато търсене. Аз не слушах онези, които заявяваха своите права, и не допуснах грешки по Пътя. Кошутата вече е в святото място, близо до сърцето на Бога, а в час на нужда – близо и до моето сърце.

– Иди и погледни още веднъж зад пилоните на Портите, о, Херкулесе, сине мой.

Херкулес се подчинил. Зад Портите все така се простирал прекрасен изглед, на далечния хоризонт се извисявал храмът на Бога-Слънце, с проблясващи назъбени стени, а на близкия хълм отново стояла изящната кошута.

–  Изпълнил ли съм задачата си, о, мъдри Учителю? Кошутата отново е на хълма, където я видях и преди.

И от Съвещателната Палата на Господа, където седи великият Председателстващ, се раздаде глас:

–   Отново   и   отново   човешките   синове,   които   са   и   синове   Божии,   трябва   да   търсят златорогата кошута и да я отнасят в святото място – отново и отново.

След това Учителят казал на човешкия син, който е и син Божий:

– Четвъртият подвиг е извършен, но предвид същността на изпитанието и природата на кошутата, търсенето трябва да се повтаря. Не забравяй това и размисли над получения урок.

Анализ на Подвига

Това е един от най кратките разкази, но въпреки своята лаконичност, този подвиг, ако добре помислим, е един от най-дълбоките и е от първостепенен интерес, а неговият урок е необичайно важен.   Стремящият се не може да постигне успех, докато не преобразува своя инстинкт в интуиция, но той не може да използва правилно и своя интелект, докато не се задейства интуицията, правейки го по-гъвкав, по-разширен и способен да постига разбиране.

Ракът е знак на множеството, а въздействията, които той оказва (според много езотеристи), водят до формиране на човечеството, на расите, на нациите и на семейството.

Когато става дума за стремящия се, нещата изглеждат малко по-различно, защото в споменатите четири знака той подготвя своята екипировка и се учи да я използва.

В Рак за пръв път влиза в контакт с това по-универсално сетиво, което е висшият аспект на масовото съзнание.

Рак е предимно знак на инстинкта, но висшият израз на инстинкта е интуицията. Както материята трябва да бъде възнесена на небето, така и инстинктът трябва да бъде извисен. Когато бъде трансцендентиран и трансформиран, той вече ще се   прояви в качеството си на интуиция (символизирана от кошутата).

Междинният етап в този процес и етапът на интелекта. Най-важната задача за Херкулес сега е да развива своята интуиция и да овладява умението мигновено да разпознава истината и реалността, което умение е висше право и могъщ фактор в живота на освободения син на Бога.

Противоположният на Рака знак е Козирог, като тези два знака са двете врати – едната към живота на формата, а другата – към духовния живот. Едната открива вход към масовата форма на човечеството, а другата – към универсалното състояние на съзнание, или царството на духа.

Рак бележи началото на човешкия опит във физическия план, а Козирог ознаменува неговата висша точка. Единият знак означава възможност, другият – завършване.

Според преданието, Христос дал на св. Петър ключовете за небето и земята; така той му поверил ключовете от двете врати. В тази връзка четем:

„Иисус дава на Петър… ключовете за двете основни врати на зодиака, които са в двете точки на слънцестоене, т.е. за зодиакалните знаци Рак и Козирог, смятани за врати на слънцето.

През Рака, или „вратата на човека“, душата се спуска на земята (за да се съедини с тялото), което води до нейната духовна смърт. През Козирога, или „вратата на боговете“, тя се въздига отново към небето.“

Урокът от подвига

Рак – Инстинктът е съзнанието на формата, на клетъчния живот. Той е начин за осъзнаване на формата и затова Артемида (луната), която управлява формите, претендира за свещената кошута, своята същност животинският инстинкт е също толкова божествен, както и останалите качества, които ние възприемам като по-духовни.

Според преданието той я издирвал в течение на цял един жизнен цикъл. Той е търсил кошутата, но не като инстинкт не като интелект. Това било нещо различно, заради което той отделил цял един жизнен цикъл. Както знаем, накрая той хваща кошутата и я отнася в храма, където върху нея предявява права и Богът-Слънце, разпознал в кошутата духовната интуиция – онова продължение на съзнанието, онази високоразвита осведоменост, която дава на ученика виждане за новите полета  на контакт и открива пред него нов свят на битието! Според легендата, все още продължава спорът между

Аполон!   Бога-Слънце,  който твърди, че кошутата е интуиция, небесната ловджийка Диана, убедена че кошутата е интелект, и Артемида (луната), приемаща кошутата просто за инстинкт.

Две богини имат основания за своите претенции и задачата на всеки ученик е правилно да използва инстинкта в подходящото време и по правилния начин. Ученикът трябва да се научи да използва интелекта под влиянието на Диана, ловджийката, дъщерята на слънцето, и чрез него да установи връзка със света на човешките идеи и търсения. Накрая той трябва да се научи да пренася тази своя способност в храма на Господ и там да я превръща в интуиция, чрез която ще започне да съзнава проявлението на духа и онези духовни реалности, които нито инстинктът, нито интелектът биха могли да му разкрият. (Отново и отново човешките синове, които са и синове Божии, трябва да овладеят тези духовни реалности върху безкрайния Път.)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *