Uncategorized

ПЪРВИ ПОДВИГ

ПЛЕНЯВАНЕ НА КОБИЛИТЕ – ЧОВЕКОЯДЦИ

(ОВЕН – 21 МАРТ-20 АПРИЛ)

Пред душата, получила своето просветление, стояла широко
отворена Небесна врата. Тази душа се наричала Херкулес. Току-що
просветлил съзнанието си за духовността, той не знаел какво да направи,
а само наблюдавал цялото великолепие на Небесната врата. Внезапно се
разнесъл глас:
– Херкулес, сине мой, премини през вратата и тръгни да извършиш
своя Първи подвиг по новия Път на твоето развитие – Пътя на
съвършенството.
Зарадван, че Учителят му – самото Небе над него – го поощрява,
смелият тракиец се впуснал напред и бързо се озовал в непознат район на
Земята. Пред себе си, в една блатиста местност, той видял голямо стадо
прекрасни кобили, които за ужас на героя разкъсвали със зъби човешко
тяло.
– Улови тези кобили и прекрати злото, – чул се отново гласът на
Учителя му, – спаси хората от тях. Те са обучени от сина на Марс –
Диомед, да убиват хора. Спаси хората от това зло!
– Абдерис, – провикнал се Херкулес към своя верен другар, – ела да ми
помогнеш да хванем свирепите кобили!
Абдерис веднага се притекъл на помощ. Внимателно пристъпвайки
към кобилите, двамата постепенно ги изтикали в полето, където ги
изловили. Херкулес кипял от възторг, че е успял да хване всички кобили и
радостно надал победоносен вик. Упоен от чувството за сила и смелост,
той решил, че задачата му е приключила и се обърнал към Абдерис:
– Подгони кобилите към жилището на Диомед и ги затвори в някоя
конюшня.
Обърнал се и гордо закрачил към мястото, където очаквал да бъде
неговият Учител, за да му докладва за изпълнението на задачата. В това
време кобилите, възползвайки се от младостта и неопитността на Абдерис го нападнали, стъпкали го с копитата си и препуснали отново из дивите земи на Диомед. Сломен от мъка, разочарован от себе си, но помъдрял, Херкулес бързо се върнал. Той отново проследил и изловил кобилите, лично
ги извел през вратата.


Хората, които спасил, го приветствали и го наричали герой и
спасител. Но Абдерис бил мъртъв и останал в чужда земя.
Виждайки го да приближава печален и сломен от смъртта на
приятеля си, Учителят казал:
– Първият подвиг завърши. Задачата е изпълнена, но лошо. Направи
си нужните изводи от случилото се и се научи да служиш на своите
събратя без трагични последици. Тръгни към мястото, където се намира
Втората врата на подвизите и се подготви за следващата задача.

Анализ на Подвига

Херкулес, опиянен и радостен, допуска огромна грешка – приятелят му
е слаб и немощен, той не е преобърната душа. Затова кобилите бързо го
нападат и стъпкват, убиват го. Херкулес е потресен от случилото се и страда.
Успехът е помрачен от загубата на верния съратник. Но неочаквано за него
Учителят обявява, че задачата е изпълнена и подвигът е достоен.

Нека проследим какво се случва.

Първо Херкулес тръгва, вземайки със себе си немощен приятел, макар и
верен другар. Второ, укротява кобилите и е горд от себе си. Трето – възлага
остатъка от работата на своя съратник и четвърто – душата му е покрусена
от смъртта на другаря. Петото е преценката на неговия духовен Учител
– положителна. Немощният приятел и другар в битките е нашият низш ум, който
душата-овен носи в себе си. Това е умът, тепърва придобиващ опит и
набиращ емоционални сили от успеха до самозабравата. Заслепението
идва веднага, щом висшият ум у нас спре да контролира низшия. Тогава
енергиите на тъмната ложа (кобилите-човекоядки) унищожават земната ни същност безмилостно. Загубата на удоволствията от битието стават проблем
за душата на овена – той е свикнал да побеждава навсякъде и във всичко.
А тук търпи поражение и това го разстройва. Под ударите на Небесния
Кон (еднокопитен) човекът става плячка на собствената си неопитност и
горделивост.

Гордостта и самомнението са най-често срещаните и най-големите
врагове на душата Овен. Победата над тях е единственото решение на
въпроса за еволюцията. Но процесът става само в личния опит, в постъпката
и следствията от нея. Едва когато ги победим, ще чуем гласа на Учителя
(Козирог), приветстващ душата на Кръста на изпитанията (Кардинален).
По пътя към Небето, чрез стъпките в живота, душата няма приятели и
помагачи. Всеки сам отработва качествата си. Само Учителят бди и оценява
или подпомага, ако се наложи, делата на устремения ученик.
Овенът има шансове, има случки, има души край себе си, които отговарят
точно на неговите потребности, за да промени посоката на живота си. Чрез
смъртта на старите си “приятели”, които го теглят назад, макар и верни
като съратници, овенът осигурява движението си по Пътя на изпитанията.
Не намери ли сили да скъса със старите форми на битието – няма подвиг,
няма движение напред.

Трябва да отбележим, че душата, тръгнала да побеждава самата себе
си, е под пряката закрила на всички звездни системи, наречени Зодиак,
плюс планетните Управители (Архангели), плюс помощта на съзвездията
– сътрудници на знаците.

Двата рога, съединени в основата си – двусъщностен, но единен в
проявата си. Аз-ът и Душата са в единство.
Началото на Началата.
Духът решава да слезе в света на материята, за да отработи собствената
си еволюция.

Духът идва направо от сърцето на своя Небесен Отец и затова е
изпълнен с неговата енергия и хармония. Той е Дух, въплътен в Тяло.
Станал е Душа.
Овенът е началото на движението на душата по пътя на Колелото на
живота.

Трите съзвездия, които подкрепят дейността на душата Овен са
Касиопея, Кит и Персей.

Овенът е борба на душата със своите лични:
• егоизъм, произтичащ от съзнанието за присъствието на бога в
нас. Това поражда жажда за битки и победи. Неутолимо влечение към
себеутвърждаване чрез преодоляване на всички препятствия. Той удря с
глава, докато падне в несвяст.
• груб характер, когато иска да се наложи и да отхвърли чужди
възражения. Директност и прямота, стигащи до грубост, с която наранява
другите, подчинени на личното си убеждение за правота. От пристрастие
може да не види, че позицията на другия е неговият шанс в живота.
• упорит до лудост характер. Победа на всяка цена, но често цената
се оказва проваленият им живот. Личен или какъвто и да е друг – провалът
е необратим, а съдбата започва да повтаря ситуацията до припадък. Докато
овенът прозре, че това е шанс за него, а не за другия, че сам е станал
противник на себе си.
• жестокост – могат да убият любовта в себе си и у другите заради
воинската си чест, която по-късно разбират, че е празна химера. Много
често нараняват човека, когото обичат, заради външни причини и чужди
правила.
Тези четири лични характеристики на зодия Овен дават крайните
прояви на душата и битката с личната й мощ във формата. За тях можем да
обобщим: Какъвто е характерът ви, такава е съдбата ви!
Което означава, че асцендентният знак е от изключително значение за
душата, родена под знака Овен.